„Самота“-та откъс от „Бъдеще в сегашно време“

САМОТА

Самотата е лек за душата
и отрова за разума

Да си самотен е като да си щастлив плачейки. Едно, че ми е гадно че няма с кой да си говоря дори за секунда, и другото е, че когато си самотен не рискуваш да бъдеш наранен. Странно нещо е да си самотен. Когато няма, с кого да говори човек полудява: или започва да си говори сам или започва да пише. Повечето книги, предполагам са написани от самота. За какво вдъхновение говорят всички, като няма по-добро вдъхновение от това да си самотен, но не затворен сам в една стая, а когато цялото общество е около теб и върви забързано, а на теб е отредено да гледаш безучастно. Тъжно, тъжно е да си самотен. Не ми остава нищо друго освен да периодизирам тази самота, вживявам се на един Менделеев на самотата. Разчертавам листа на по тридесет квадратчета, във всяко едно пиша наименованието на самотния елемент и му поставям пореден номер. Открих една строга закономерност, колкото по-голям е поредният номер на елемента, толкова е по-самотен. В мен няма нищо и не искам да има, като се замисля в никого няма нищо, щом в мен няма нищо, всеки е празен във вътрешността си. Всеки е самотен по свой си начин, а късите изречения дразнят. Бетовен свиреше в самота, ван Гог рисуваше самотно, а аз живея сам. Това каза човека и си отиде, завинаги, последните думи на един вид, умрял още преди да се роди. Светът остана пуст като пустиня, тя заличава всички следи. Когато мисля за тези екзистенциални неща съм убеден, че няма нищо друго освен съществуването, за каквото и да си помислиш стигаш до екзистенцията му, време е да се запитаме за метаекзистенциалните въпроси. Какво има преди и след съществуването, не това не са екзистенциални въпроси, това са само въпроси, направо детински въпроси, но когато става въпрос за духа въпросите са по-важни от отговорите. Първо питай, след това чакай отговора. Човек достига връх на себе си при своето раждане и оттам нататък следва нанадолнището, същото се отнася и за света. В днешните дни всеки е станал толкова уникален сам по себе си, така че всеки иска да бъде разбран, но никой не е разбиран, заради своята собствена идентичност. Ако някой в Космоса ви попита как е на планетата Земя, трябва да му отговорите- Свят на самотни и за самотни… И всеки става самотен заради другия, каква съпричастност. Когато толкова много са самотни, невероятно егоистично е да си самотен сам. Сред всички тези милиарди хора, една личност по-малко няма значение, това също е самота това да бъдеш изоставен от целия свят, от цялото човечество и го виждам всеки ден. Човекът се роди сам и умря сам, останалото бяха подробности, някакви други хора се бъркаха в живота му, но за кратко. В най-критичните моменти съм изоставен, в тези времена, когато имам нужда от някой друг аз съм сам. Сам срещу света…

Image