История на изкуството- Праисторическо изкуство част 2

За сега като най-стари изображения се определят графиките, като след настъпването на IV ледников период, около 35 000 г. пр. н.е. като графиките от периода 35-25 000 години пр.н.е. са предимно на животни.  Но по времето на граветската и солюстрейската култура се появяват многобройните релефи и фигурки на т. нар. палеолитни Венери. Най-известната е фигурката на Венера от Лосел, Франция с височина 46 см.  В тези далечни и безбожни времена, човекът е водел всекидневна борба за храна и подслон срещу природата, като тези теми за лова, огъня, първите събирания на племена стават теми за първобитното изкуство. Предполага се, че способностите за правене на скулптури (макар и доста примитивни) са се предавали от поколение, на поколение и тази дейност е наподобявала занаят.
И Венера от Лосел, и прочутите фигури от Леспюг (Франция) и от Вилендорф (Австрия) или от Долни Вестонице (Чехословакия) и Костенки (СССР) са третирани обемно. Подчертани са коремът, гърдите, забелязва се и стеатопигия, т.е. натрупване на тлъстини в задните части, нещо, което се среща все още при бушменските жени в Южна Африка и се обяснява с натрупването на хранителни запаси, необходими, за да се издържи вероятно през циклично повтарящи се периоди на недостатъчно хранене. Венерите са лишени от черти на лицата. Физиономични белези се появяват на главата на една статуетка от слонова кост от Папската пещера в Брасанпуи (Южна Франция) и на друга Венера, изработена от същия материал (Долни Вестонице).

Магдаленската епоха обхваща периода от 15 000 г. до 8000 г. пр. н. е., в тази епоха изображенията на животни стават по-детайлни и по-разнообразни- риби, животни с очи, уста, нокти, копита, опашки, бивни, рога. Тези форми на изкуството са направени върху кости на животни или  издялани са в скали.