Хераклит от Ефес- Или мислителят на промяната…

Хераклит е роден в гръцкия град Ефес, сега в Турция (там се става Хаджия, според всички неправославни там е починала Света Богорозица).Хераклит е смятан от древните гърци за един от най-значимите философи, а днес е слабо известен и често пренебрегван. Както при всички древни философи за биографията на Хераклит не знаем мното, предполага се, че е роден около 535 г. пр. Хр. и е бил повлиян от Милетската Школа както и питагорейците. Със сигурност се знае, че е написал поне една книга: „За природата“, но за жалост съчиненията му са достигнали до нас само като фрагменти, запазени в трудовете на други автори. От тези фрагменти е структурирана представата за неговата философия, ето защо тя е често повод за разногласия в съвремието. Хераклит, изглежда не е участвал активно в публичните дела, защото когато е помолен да помогне за написването на политическия закон в Ефес, той отговаря, че гръдът е твърде покварен. Той е имал неясен стил за простолюдието, но според негови съвременници, той умишлено е правел това, за да ограничи кръга на читателите си до образованият екзекют (елит).  Обикновените хора са невежи и не са интерес за него. Той е имал поведението на т.н. „философ аристократ“, като е приемал и голяма част от  философите от Милетската школа за невежи и такива под нивото му. От фрагменти личи, че политическите му са авторитарни, като редом до авторитета стои законът.

Няй-важната част от философията на Хераклит е неговата теория за естеството на света. В центъра на неговата концепция стои категорията на промяната. Или всичко в света, или светът като цяло е в състояние на постоянно движение, на ставане и това съставлява природата на всичко:

Πάντα χωρεῖ καὶ οὐδὲν μένει
Всичко тече и нищо не остава

Това е основната идея във философията на Хераклит. Той се противопоставя на Милетската школа и Питагор и приема огъня като първосубстанция.

Логосът е онова, което уравновесява непостоянния характер на света. Подобно на идеята за дао в даоизма (Хераклитовият логос, често е отъждествяван с него), логосът е сложно и трудно разбираемо понятие. При Хераклит то играе ролята на универсален, космически закон или принцип. Логосът има задачата да осъвместява противоположностите т.е. да създава и подържа ред. Макар, че логосът прнизва всичко, хората не го разбират и не го усещат ето това е прозаичното в съществуването на необразованите хора.В по-късната философия идеята за логос преминава през стоиците до християнската употреба на термина в значението на Бог.

Според „Животът на философите“ на Диоген Лаерций, Хераклит е боледувал от някаква бъбречна инфекция придружена с подуване на стомаха. Философът се лекувал чрез намазване с кравешка тор на тялото си. Една вечер излязъл по улиците на Ефес и неговите съграждани го помислили за чудовище и го убили с камъни.  Друг интересен факт, е че портретът, с която най-често Хераклит е изобразяван е нарисуван през 1510 г. от Рафаело и е фрагмент от „Атинската школа“

Нищо не е постоянно освен промяната.

~Херакрлит

Пламен Трифонов