История на изкуството- Готическото изкуство

„Готически“ е термин, който няма нищо общо с готите и е  въведен през XVI в.  с цел с него да се назовават архитектурата, скулптурата и картините, направени през периода XII-XIII в. Готическата ера, обхваща почти цяла Европа, за това за да може да се разграничават отделните стилове се използват географски и исторически епитети като Италианска готика, Ранен готически стил и т.н.  Терминът носи нещо варварско в себе си, произтичащо от внушаващото му нарицателно име, гот- това е символ на варварско, некултурно племе като вестготите, франките, вандалите, тевтонците и пр. Това варварство е присъдено на този стил през епохата на Класицизма.

РАНЕН готически стил

Византийският стил, който се възприема като образец за готическата ера се характеризира с меки и реалистични нюанси, зародили се през XIII в. Това са скулптури предназначени за абатства и катедрали.  Картините от този ранен период са с Библейски мотиви от Стария и Новия завет, както и морални сюжети. Най-важното нещо зародило се в епохата на готиката е витражът. Вероятно за първи път се появява във Франция през 1930-40 г. В ръкописите от това време се забелязва, че тогавашните творци са обръщали силно внимание на етюда за Апокалипсиса и второто пришествие на Иисус, което е вписано в Стария завет. След картините с Дева Мария, идва времето на църковната архитектура. Нотър Дам дьо Реймс, Уестминстърското абатство, Катедралата в Утрехт, Дева Мария пред Тин, Кьолнската катедрала, Миланската катедрала и много други са пример за архитектурата през тази епоха.

ВИСОКА готика

Готиката замира най-рано в Италия, където бива изместена от Ренесанса и култа към Античността. В другите държави като Германия, Франция, Англия и Чехия готиката замира през 1550-60 г.

Готическата архитектура набляга на вертикалните форми и скелетообразните каменни структури, островърхи арки използващи форматаожив, пинакли, назъбени сводове, аркбутани, розетни прозорци, островърхи кули и вплетени в сградите скулптурни детайли катогаргойли. Всички тези характерни черти на готиката са следствие от навлизането на големите прозорци, които не са характерни за по-старите стилове. За постигането на този „светъл“ стил са въведени и аркбутаните, позволяващи по-високи покриви и по-тънките колони във вътрешността на постройките.

Островърхите арки са въведени като структурен детайл, но и за постигане на визуален ефект – стремеж към Рая. Структурно това позволява голяма гъвкавост на архитектурните форми. Готическите заострени сводове, за разлика от Римските и романски полуцилиндрични такива позволяват по-голямо разнообразие и експериментиране с формите на покривните конструкции. Другото предимство на тази форма е това, че тези арки са по-устойчиви, тъй като тежестта на покрива пада под по-малък ъгъл върху колоните.

В готическата архитектура островърхите арки се използват във всички места, където структурата на постройката позволява – прозорци, врати, сводове, аркади, галерии и др.

Готическите катедрали често са декорирани със статуи (отвън) и картини (отвътре) с библейски сюжети наблягащи на визуалните типографски алегории между Стария и Новия завет. Допуска се, че концепцията на готическите катедрали е микрокосмосно представяне на света. Архитектурната им концепция, преди всичко височината и величествените размери целят да оставят усещането за величието на Господ и нищетата на смъртните създания.

КЪСЕН готически стил

Влиянието на културните центрове на готиката- Париж и Дижон градивно отслабва, поради подновяването на Сто годишната война между Англия и Франция. А също така и поради факта, че през 1420 Бургундския съд е премахнат от Дижон и е преместен в Брюксел.  Тогава на хоризонта изгрява нова звезда- Фламандската школа, чиито ментор е Робърт Кампин твори до своята смърт през 1444 г. след което е наследен от двамата си ученици Рогир ван дер Вейден и Жан ван Ейк, което осигурява на тази школа влияние от повече от 100 години. Ван Ейк бил истински майстор на светлината, той я използва за да изразява настроението на рисувания обект. Рогир Вейден също се концентрирал върху това как да експонира емоциите. Той въвел т.н. намачкан стил, с който се изобразяват гънките на завесите, който бил за първи път използван от Кампин. През този период портретът претърпял мащабни промени. Но тази школа дала на света много мощен тласък в изкуството.  Хюго ван дер Го със своя неповторим стил придава на портретите си някакво съзерцание. Не по-назад остават Конрад Витц от Швейцария, неаполитанския творец Колантонио и Мартин Шонгауер.