Парменид от Елея. Елейската школа

parmenidesБиографията на този философ е неясна. Годината на раждането му е изчислена според диалозите на Платон (ок. 510 г. пр. Хр.), не знаем и кога е умрял. Произхожда от гръцка колония Елея, която се намира в днешна Южна Италия. В тази колония се заражда и Елейската филолососка школа, чиито най-виден представител е именно Парменид. Участва в съставянето на законите на Елея и всяка година гражданите полагат клетва да спазват създаденото от Парменид. От трудовете му е запазено повече, отколкото от другите предсократици- над сто стиха от философската му поема: „За природата“ и фрагменти от останалите му съчинения.

В „За природата“ Парменид излага теории, извлечени от Питагор и Хераклит. Трудът му обаче е по-разпознаваем като философски- доводите му са по ясни, по-строго дедуктивни и по-абстрактни. Много от идеите му влияят върху философската мисъл до днешни дни.

Парменид разграничава света такъв, какъвто е сам по себе си- необходим, неизменен, атемпорален и такъв, какъвто ни изглежда- случаен, променлив, темпорален. Но за разлика от ноуменалния  и феноменалния свят на Кант (който ще разгледам по-нататък), Парменид твърди, че светът такъв какъвто е – Действителността- е недостъпен за възприятията, но познаваем (по пътя на истината), докато светът такъв, какъвто изглежда, е достъпен за възприятията, но ра неразбираем (Пътят на привидността, същото виждаме и в Алегорията на пещерата на Платон). Някои от аргументите му предшестват учението на Декарт: Не можем да се съмняваме в наличието на мислене (съмнение), но мисленето трябва да е относно нещо съществуващо. Следователно нещо без съмнение съществува. Несъществуващото не може да бъде обект на непротиворечиво мислене, а всяка теория, отнасяща се до несъществуващото, трябва да бъде противоречива. Съществуващото може да бъде мислено, а това, което не може да бъде мислено, не може да съществува. Също така това, което може да бъде мислено, трябва да съществува, тъй като нищото не може да съществува (и това е най-странното от философията на Парменид и Елейските философи).

Едно от заключенията му е неизменността на света- възникването и загиването му са изключени. Емпиричните им теории за света може да са убедителни, добре построени и полезни в делничния живот, но са доказуеми, затова не съставляват истинско познание. Сетивният опит е същностно свързан с промяната, с възникването и загиването, но промяната е невъзможна- следователно, сетивното възприятие е по същността си подвеждащо. Само разсъждението може да ни отведе до истината.

Парменид наистина е бил голяма фигура във философията, защото в продължение на един век, той определя развитието на философията. Някои мислители като Зенон от Елея възприемат неговите теории, а други като Емпедокъл от Акрагант  я отхвърлят, но никой не я пренебрегва.

Източници: „Сто философи“ на Питър Дж. Кинг -издателство „Кибеа“.