Сократ- една нова ера в епистемологията

Син на скулптор и акушерка, Сократ се ражда в Златния век на Атина- времето на Есхил, Перикъл, Софокъл, Еврипид и Аристофан. За младежките години и образованието  му не се знае много: започва да изкарва прехраната си като скулптор и зидар, смята се, че е работил на Акропола. Оженва се за Ксантипа, чийто кисел и свадлив характер става пословичен. Раждат им се няколко деца, а по-късно той има още две от втората си съпруга Мирто.

Сократ участва активно в живота на атинската държава, отличава се в службата си в тежковъоръжената пехота т.н. хоплити срещу Спарта в Пелопонеската война, участва в управлението на града, известно време е председател на пританите, това са магистрати избрани с жребий от всички граждани. Най-много му харесва да задава въпроси, да предизвиква атиняните да мислят. Въпреки, че им се противопоставя  открито, той оцелява в управлението на Тридесетте тирани. четири години след бунта през 403 г. пр. Хр., който възтановява демокрацията, Сократ е обвинен, че развращава атинските младежи, не почита боговете, въвежда нови богове. Обявен е за виновен и получава смъртна присъда- чрез популярното тогава изпиване на отрова от бучиниш.

Сократ не е оставил свои съчинения, за него и за методите и идеите му научаваме от трудовете на Платон, но и от историка-воин Ксенофонт. Едно от основните средства във философията му е elencbus, или майевтика, диалектически метод, известен като Сократовски метод. Той се състои в задаването на въпроси и излагането на скритите противоречия и абсурди в разбиранията на хората. Той не гледа на себе си като на учител, а като на посредник който, подобно на акушерка, помага на хората да родят със свои сили истината.По времето на Сократ в Атина започват да се появяват така наречените софисти – „учители по мъдрост“, за които няма абсолютна истина, всичко е субективно и всяко положение може да се докаже точно толкова успешно, колкото и противоположното му. Сократ, спазвайки своята максима „Аз знам, че нищо не знам“, задава въпроси, чиито отговори водят към нови въпроси и диалектически достига до положения, които не могат да бъдат отречени. По този начин той се стреми преди всичко да покаже на събеседника си не толкова истинността на своите твърдения (той, всъщност, не е изразявал никакви становища, защото „нищо не знае“), а по-скоро несъстоятелността на упоритото и лишено от основания настояване на позиция. Искал е да покаже, че истината може да се роди диалектически, обхождайки всички положения, които могат да водят или да не водят до нея. Основен подход на Сократ е и иронията. Именно тази крилата фраза: „Аз знам, че нищо не знам“, доказва силата на човешкия ум да проумее своето нищожество в един огромен свят, за да си изясни своето положение в него. Сократ оказва влияние на всички влиятелни философи след него.