Платон- знанието за идеите…

Platon

Платон (ок. 428 г. пр. Хр.-ок. 348 г. пр. Хр.) е роден към края на Златния век на Атина. Той е бил член на видно аристократично семейство, историците казват, че истинското му име е Аристокъл, а Платон е прякор (означава „широкоплещ“). Баща му вероятно умира, когато Платон е малък и той е отгледан от майка си и от втория си баща. Аристотел, разказва, че Платон е ученик на Кратил, който от своя страна е бил ученик на Хераклит. Несъмнено Платон е ученик на Сократ и той остава негов приятел до смъртта му (тогава Платон е на 30 години). Не знаем дали започва да пише диалозите си преди или след смъртта на Сократ, всъщност общата хронология и редът на диалозите продължават да са обект на спор.

След процеса и екзекуцията на Сократ, Платон напуска отвратен от Атина, но не е известно къде точно пътува (вероятно Египет). През 387 г. пр. Хр. се озовава в Мегара, Сицилия, където се среща с последния жив член на Питагорейската школа и създава важни контакти в Сиракуза.
За Платон целта на интелектуалното питане е да разкрие вечните неизменни форми (“идеи”), същности и идеали на всички

неща. Вечните истини, вече в ума, не се улавят от телесните сетива. Образованието сe състои в усъвършенстване на цялата личност, за придобиване на самообладание и самореализация, цели познание на доброто. Идеалното о

бщество е отражение на хар
монично завършена душа, където апетитът и желанието са под контрола на разума. Само философът, достигнал истинското знание, може да управлява. Демокрацията за него се корени в прости мнения. Пише диалози, “Митът за пещерата”, трактата „Държавата“ и мн. др.  Основава Атинската академия.

Алегорията за пещерата на Платон, показва силата на човешката рационалност. Способността да се мисли отвъд материалните рамки, поставя въпросът за съмнението, който после големият рационалист Рене Декарт доразвива. Съмнението, че извън тъмното пространство има свят, който може да заслепи всеки, митът показва новите хоризонти, които се откриват пред свободната мисъл.