Общ преглед на човешката природа

Може да допуснем, че човешката природа е тема, която по скоро е сфера на познание, присъща на психологията или други емпирични науки, а не на философията. В крайна сметка, как можем да разберем какви са хората по своята природа, ако не ги наблюдаваме? Проблемът е, че е невъзможно да се намерят първични хора, необходими за такова проучванем защото всеки живее в общество и е формиран като личност от него- а това включва и всички хора, за които разполагаме с писмени доказателства.
Философите проявават интерес към този въпрос заради него самия, но всъщност най-често имат и друг мотив-повечето, ако не и всички политически и етически теории се опират на някаква концепция за произхода на доброто и злото, на хаоса и реда, а това означава, че трябва да се реши дали хората са по природа добри или зли, природно социални или единаци и т.н. Историята на философията разкрива много различни концепции по този въпрос.
Един пример е китайската традиция, където откриваме несъгласие между последователи Кун Фудзъ- Сун дзъ и Мен-Дзъ (Менций). Първият твърди, че хората са по природа зли и егоисти и се нуждаят от образование и обществен натиск, за да станат добри, а вторият напротив смята, че хората по своята същност са добри и само лошото образование или поквареното общество си правят зли. По същия начин в западната политическа традиция, Томас Хобс твърди в предобщественото си природно състояние хората постоянно воюват помежду си, затова е необходим обществен договор между тях, който да ги защитава един от друг. Лок отстоява становището, че злото не е същностна черта на човешките същества и смята, че общественият договор е необходим само, за да изглади неудобствата на природното състояние. Така за Хобс долното и грубо природно състояние винаги дебне зад ъгъла  и чака възможност да се изяви, ако обществото се разпдане, докато за Лок, това естествено състояние е останало в далечното минало.
Жан-Жак Русо показва къде грешати двете теории, а може би и ранните китайски концепции на Сун-дзъ и Мен-дзъ- както вече казахме в началото, като опит разполагаме само със социализирани, неестествени човешки същества, по които да съдим. Хобс и Лок не ни показват действително естествени хора, а съвременни политически повлияни хора, които философите пренасят в природно състояние. Всъщност Русо, казва, че хората по природа са морално добри.
Иначе казано, моралната страна на човешката природа е свързана главно с основанията, а не с причините за действията ни.