Велик

От както света съществува, всеки се бори за своето място в него. Проблемите идват от там, че никой не знае кое точно е то, а и не може и да знае.В джунглата положението е горе долу същото. Всяко растение води своята битка за малко светлинка. Не съм сигурен дали въобще е нужно да продължавам с изказването на индуктивното съждение: Светът на човека е джунгла и ние не сме толкова различни от растенията.
Малцина обачe се домогват до това място на светлината- тези хора са великите хора. Това, което повече ме тревожи е какво влагаме в думата велик- Велико Търново, Великата Отечествена война, Симеон Велики, Велико народно събрание и т.н. С прилагателното „Велик“ се назовава субект, който значително превъзхожда другите. Е това е определението за думата, но все пак “Какво е значително превъзходство?“
Да вземем една забележително личност от световната история- например Рене Декарт- човекът геометрия, променил изцяло европейската епистемология, оказал влияние на стотици видни философи и негови последователи, философ, физик, математик, стратег, французин. С какво изпъква личността на Декарт пред останалите, живяли през 17 век.Отговорът е с много- в този пост няма да се спирам на неговите постижения във философията и всички други науки, а на успехите му в живота. По образование Декарт е правист, по-късно завършва и математика и военно стратегия. Защо право? Защото така е искал баща му. Замислете се (без оглед на възрастта ви и професията ви) какво ще направите, когато баща ви реши какво ще учите? Отговорът е лесен- това е съвет, от човек, който със сигурност иска най-доброто за вас, на второ място това е човек с по-голям опит и не на последно място е и императивната му позиция. Не е важен факта, че Декарт завършва обравование против волята си, ами това, което се случва след това. Той използва това, което има т.е. знанията си по право, за да си осигури придобиването на нови. Не целта, а пътят…Велико е онова дело, което е в световната история не поради своята първоначална значителност, а защото е споделено в световната душа. Като казвам световна душа, имам в предвид делото на всички хора, живяли някога и всички знания, които са оставили след себе си. Това до някъде се припокрива със смисъла на живота според Ницше. Както обичам да казава: Човешката се пише и сега, побързай да си отредиш място в нея. Цялата тази безидеалност и зависимостта ни от времето ни прави все по-отдалечени от великото и преминаваме към сенките- еднодневни индивиди, които идват и си отиват. Личността се гради, ако тя е забележителна и добре премислена, няма как да остане незабелязана от историята и признанието.
Оставам темата отворена, защото имам да казвам още много неща за кризата на модерността и великото в ежедневието.