Велик- продължението

Saeculorum novus nascitur ordo~Vergilius
В превод тази добре известна сентенция означава: Времето ражда нов ред. Винаги е така, времето е способно да издигне нещо или някой и на най-високият пиедестал, но само след миг, може да покоси всичко. В този ред на мисли и времето е враг на всичко онова, що е битие. Парадоксът на сегашното време е, че е рационално онова, което в миналото не беше, на кратко- отричане на всички ценности. Аз го наричам витринно време. Тогава, когато има повече неща изложени на витрината, отколкото в склада. Това разбира се може да се тълкува в много смисли, но и в буквалния е така. Пишем, а не четем; купуваме по-малко с повече пари; строим градове, рушим селата; имаме повече, а се радваме по-малко; смеем се твърде малко; пием по безразсъдно; ядем неправилно; говорим така, сякаш живота никога няма да свърши, а умираме, така все едно не сме живели…

Това не е време на велики хора, а времето на ирационалнен бездуховен канибализъм. Не визирам конкретно последните 5,10,15 години, а времето от публичното опорочаване на науката от т.нар. велики хора. Не знам за друг, но за себе си мога да кажа, че човек, който открива научно заседание с думите: „Днес вместо да консумираме просвета и идеология, ще я създаваме…“, няма да споменавам имена и да цитирам рушители на великото, който иска може да потърси, на коя велика личност принадлежат думите. Вярна е максимата, че всяка исторя е субективна, но при все най-лошата история е тази на човечеството…
Какво се наблюдава, направих си един елементарен социологически експеримент в едно училище, без да имам социологическо образование само основни познания. Попитах учениците: „Какъв е вашият проект, след края на вашето обучение, изобщо?“ Естествено, думата „изобшо“ остана неразбрана и ми се наложи, да поясня, че питам, след като приключат с всякакво образование било то средно или висше. Отговорите се обобщаваха с думите на едно момиче, което говори предпоследно. Тя изглежда беше от популярните момичета в училище, но не и със своя интелект, което екранира „разумността“ на съвременниците ни: „Амии, да си намеря добра работа…“ Веднага шом изтресе това, попитах, какво се има в предвид под думата добра. Започнаха да се обаждат асистенти: „Аз мисля, че тя искаше да каже добреплатена работа.“ Естествено перфектно знаех това, но в името на експеримента, казах: „Добре, фразата „добра работа“ все оше е така абстрактна и непонятна за мен, нека всеки каже какъв иска да стане. “ Отговорите: „Лекар, адвокат, програмист, зъболекар, адвокат, програмист, политик…“- и така до безкрай. Именно тези ценности, които са възпитали тези личности, ги лишават от това да бъдат велики, защото правят избора на професия с корист, а тази селекция е избора на живот, избор, който не вълнува само теб, а всички. Когато е модно, се счита за крайно неразумно да излезеш извън онази така добре скована рамка от обществото, това предопределя два типа упадък: на тези, които избират кое е модно и разумно и на тези, които се СТРАХУВАТ да бъдат НЕРАЗУМНИ. След тези въпрости, им дадох един разчертан лист хартия, на който ги накарах да напишат нещо, което считат за важно или, което ги е впечатлило през деня или каквото им дойде на ум, като им обясних, че това е неформално и да пишат като за себе си, без оглед на краснопис и други норми. След това преглеждах листата само 2-ма или 3-ма души бяха писали напряко на разчертанията. Всички други се бяха вмъкнали в рамките на ежедневието и обществените стереотипи. Не мога да кажа, че това е тъжно, както вече цитирах Вергилий: Времето ражда нов ред“ и това е неизбежно, както Хераклитовия принцип, но има и нещо друго: „Аз живея в лудо време!“~Ане Франк. Името на човек, говори много повече от колкото всички титли на земята. Адвокат или лекар, няма значение. Да бъдеш велик означава да дадеш направление на самия себе си. Това до голяма степен, означава винаги да си наливаш сам вода и да надскочиш себе си. Всичко велико, поражда велика сила…Велик е ритуала за асоцииране на преподавател в Принстън, велико е целият стадион да се изправи пред теб, велико някой да ти каже- ти си добър човек, велико е да помагаш, велико е да служиш на обществото, да защитаваш и обичаш родината си. Ние обичаме света, служим на него, управляваме света- това е велико, това вдъхновява и звучи перспективно. Велика личност- това не е човек, а направление …
Пламен Трифонов
март 2013