За изборите 2013 година.

Романът „1984“, на Джордж Оруел, вече е станал просто е остаряло множество от хартия. 1984 и действията в книгата, вече са реалност, наречена България. Големият брат ни наблюдава 24 часа, 7 дни в седмицата, изборите се провеждат, по някаква стара остатъчна инерция. Фалшиви бюлетини, корупция, псевдопатриотизъм, злоупотреби, апатия, идиотщина, простотия… Аз, който не мога да се „похваля“ с голям житейски опит, особено в нашата страна, мога да кажа, че изпитвам принципа на Бернули и силите, породени от движението на пластовете право върху себе си, като нещо, което ме изяло и след това е повърнало. Ентусиазмът е характерен за всеки млад човек, но в България той е умъртвен, преди да се зароди. Следователно, можем да направим простото дедуктивно съждение, че в България млади хора няма и ентусиазъм няма.
Изборите бяха лишени от глас и дебат, а препълнени с нагнетена неоправдана надежда на хората. Всички хора отиваха облечени както на всички изори до сега, отиваха в секциите със своите деца и надеждата, че този път ще е различно, техният глас може и да не спечели, но няма да е погубен, но НЕ!
Живеем, сред пропаганда и сиви игри на полицейщина, злоупотреба с власт, корист и псевдопатриотизъм.
Отчаянието и сведената глава са единствения изход, до след четири години, когато пак ще бъдем залъгани с надежда и отново, тя ще бъде смазана…