Кой е просто функия на какво

Независимостта е илюзия, макар и твърде сладка, но все пак илюзия. Всички сме зависими от нещо, толкова голямо, което е отвъд въображението ни. Човешкото аз е на няколко микрометра от егоцентризма „Аз съм“. Помислете до колко човек живее в самота, казано метафорично, ако за самотата въобще може да се говори фигуративно. Прикриваме слабостите си, изграждаме огледални недействителни обрзи на това, което има в нас, потискаме онази музика, която води началото си отвътре, следваме модата, работим за чуждите интереси и цели…Въпреки всичко слабостите на човек,  винаги намират начин, да се проявят в отношението му с другите. Тогава кому е нужно цялото това фиаско- това е самотното в нас. Това което мисля и което осъзнавам е ужасно. Нашата демокрация е илюзия, но горчива илюзия- в основата на всяка демокрация стои липсата на страх и наличието на чувството за достойство у човека. Достойнството на човек се състои в това, сам да може да избира своето предназначение, той не е нито бог, нито обикновен смъртен, не живее на небето, а се простира между небето и земята и всичко това, за да може човекът да се изяви като ТВОРЕЦ със свободна воля и златни ръце, който да извая своя образ, както намери за добре.  (интерпретация на „Реч за достойнството на човека“, Джовани Пико делла Мирандола).

С напредването на живота, човек започва да губи неща, които изгарят в борбения огън. Задругата на народа ни изгоря, защото ние сме нещо хиляди пъти по-лошо от себичността и на социално равнище, което е милиони години по-старо от първобитното общество. Ако преди 25 млн. години, кагото единствените сечива на човека са дървото и камъка, тогава в този медицентър на човешката история, хората са били повече човеци отколокото сега, били са задружни, не може да се каже, че са били единни, но задружни да. Земеделието и тяхната принадлежност към земята ги е събирала. Земята е биа една, обща ценност всеки работейки наравно с другия работи за това което се нуждае и същевременно за всички. В днешно време, потискаме желанията и страстите си, но пак по извратен начин. Превръщаме всичко в цели, придружено с планове като за военно нападение. „Хората могат да бъдат щастливи само ако не приемат, че целта на живота е щастието. “ ~ Джордж Оруел.