Философия на Хенри Дейвид Торо

Роден на 12 юли 1817 година в Масачузетс, САЩ , баща му е майстор на писалки и пишещи средства. Дядо му е възпитаник на Харварт. Хенри Торо, също учи в Харварт в годините между 1833-1837. Там изучава философия, реторика, математика, наука и изкуство. По това време, всеки завършващ Харварт, трябвало да заплати 5 долара, за своята диплома. На това искане Торо отговаря: „Нека всяка овца запази, собствената си кожа“, тъй като тогава дипломите се пишели върху волен от овча кожа. Работи като учител, през 1838, заедно с брат си Джон, откриват училище по граматика в Конкорд, Мазачузетс, наричат го: „Concord Academy“. В училището се преподавало по  невиждана дотогава система, учениците, често били разхождани сред природата и им се преподавало на открито, посещавали магазини и занаятчийници. Затварят училището, когато Джон Торо, умира от тетанус през 1842 година в ръцете на брат си. Това оказва огромно влияние върху Хенри Торо. Скоро след това се сприятеля в с Ралф Удро Емерсън, той вижда таланта на младия Торо и започва да съдейства за публикуването на есета и пиеси от Торо. Присъединява се към групата на Новоанглийските трансценденталисти, оглавявана от Емерсън, пишейки „Дневници“. Публикува в първия брой на трансценденталисткото списание „Циферблат“ есе и стихотворение и става постоянен сътрудник на изданието. Прекарва времето си в съзерцание на природата, разходки, земеделие, четене и писане, пише „Уолдън или Живот в гората“. Пише и „Гражданско неподчинение“. Първо пътешествие до Мейнските гори. Изнася лекции “Отношението на индивида към държавата“, „Съпротива срещу гражданските власти“, пише в списание „Естетически страници“. През 1845 г. Торо сам си построява малка дървена къщичка на брега на езерото Уолдън върху земя, която е собственост на Емерсън. Материалите за строежа му излизат 28 долара. Той с радост заживява в колибката си, като се храни с вегетарианска храна и само понякога се отбива в близкото селище за някои покупки и, най-вече, за да поговори с хора. За всичко това се разказва в книгата му Уолдън. Животът му сред природата продължава точно 2 години, 2 месеца и 2 дни между 1845 и 1847 г. Влошеното здраве принуждава Торо да се откаже. „Ние сме раса от безволеви хора и нашите интелектуални полети рядко стигат по-високо от колоните на всекидневниците“, пише Торо в главата „Четене“. Сред най-интересните глави на книгата са разказите за срещите му с канадски дървосекач, ирландско семейство заселници, отиването му пеша до Конкорд, а главата „Уолдън през зимата“ се счита за една от най-поетичните зимни картини с думи. Описанието на бобовите му лехи пък вдъхновява по-късно ирландския поет Уилям Бътлър Йейтс (носител на Нобелова награда, 1923) да напише прочутото си стихотворение „Езерния остров Инисфрий“. Макар че „Уолдън“ вдъхновява много творци и се превръща в символ на мечтата за бягство от цивилизацията, Торо всъщност отива там, снабден с пирони, дървен строителен материал, дрехи, семена и други продукти на цивилизацията, необходими за оцеляването му, а приятели му помагат да постави покрива върху къщичката. 
Торо е философ натуралист, но ако направим уточнението, че под натурализъм разбираме учението за природата. Той е въхитен от това, колко красив е света и колко прокажена е цивилизацията сравнена с тази красота. В него се откриват и идеите на филантропите, като той ясно заява, своята позиция относно богатствата: „Човек е невъзможно да живее честно и в същото време да е богат и уважаван.“