Жената на моя живот

Вървях в центъра на града, когато зад мен се чу женски глас:
– Връзката ви се е развързала, завържете я, може да се нараните.- Обърнах се към нея, благодарих ѝ. Наведох се все едно всеки момент ще ме посветят в рицарство и си завързах връзката. Минахме през сладки приказки и безброй срещи и стигнахме и по-далеч. Това е жената на моя живот.

В този процес става ясно, че мъжете и жените на нашия живот, не са тези, които сме си представяли. Когато това се случи, привидната „лява“ благородност на Мис Идеалната се изпарява, но и по-лошо- изглежда нелепо. Визията за щастието ни се променя и се превръщаме в добри хора, но без късмет. Тъй като от даден момент нататък, няма значение дали си щастлив или не, а живота те задължава да се съсредоточиш върху двата основни въпроса на цивилизацията: интендантство и общия интерес. Съществуването на случайността не е случайно. Ако приемем всичко за една случайност- хаотична атракция, тогава само разбираме нашата безсилност и безсмисленост да се борим с живота за малко щастие. Ако премем, че всичко е предопределено отдавна, по строго написан ред и нашият живот се изпълнява по план- тогава „човек“ изобщо не звучи гордо, а животът е по-лесен ако приемем, че няма смисъл.

Чувството, не е същото, когато се връща за втори път при нас. Чувствата са крехки и умират дори само от идеята, че трябва да се върнат. Ние ставаме уморени и изтощени от нашите чувства и специално, когато те се връщат често при нас и траят по-дълго от предходните.

Животът не е това, което живеем, а това което си представяме, че живеем. Жената на моя живот не е тази, която си представям, а тази, с която съм се чувствал щастлив поне веднъж…

Да пием за неочакваните обрати в живота, които оставят впечатлението у нас, че така е трябвало да стане!