Untitled

Стара легенда предава, че при своето раждане човек плаче от смъртта си в предишния живот. Това е добре, но защо продължава да плаче и след това? Минава се време и сълзите започват да стават архаизъм, времето ни води по пътя до пълния мрак. Малко по-малко мракът ни заобикаля, понякога намираме други в този мрак, а понякога ги губим в него. Само индивид, отдал се на удоволствията от настоящия си живот, е способен да отгледа няколко рози, сред тръните, скрити в мрака.