Сладък Живот

Продължение на La Dolce Vita, започнато в La Maison (Marina Sozopol).

Животът е по-прост от колкото изглежда или писателите на книги го представят. Преди повече от 2000 години Цицерон е казал: „Ако имаш градина и голяма библиотека имаш всичко, от което се нуждаеш“. Изобщо нуждаем ли се от нещо, за да можем да усетим и разберем живота?

В дните, когато преживяваме нещо уникално, което ще се случи само на нас и на колцина други, с които ще го споделим, пак се намира повод за оправдание да гледаме напред и не разсъждаваме за настоящето, а умираме в бъдещето. Това се нарича маразъм на съвременния човек или поне аз го наричам така. Маразъмът не знае възраст, ни пол–той обхваща всички нас. Идиоти! Точно в тези неповторими моменти, когато всичко е водка лимон, диетата е не по Д-р Емилова, а по Д-р Живаго*, времето е повече враг от всякога. Лятото си отминава, а ние се крием под чадъра или зад Ray-Ban-a от последните му слънчеви лъчи. За останалите времето тече в една посока, а за мен се извива надолу, към земята, повлича и мен и всичко около мен към мястото, където „никога“ е по-истинско от „сега“…Тогава, повече от винаги не се чувстам творител на своето собствено съществуване, тогава, тогава…

Когато едно чувство се връща за втори път при нас, няма тази сила, няма го тоя страх и същевременно любопитство по неубятното, всичко е познато, преживяно и вече част от миналото. Тая емоция е като миналогодишна театрална постановка, има я (безспорно), но зрителите не я гледат, критиците не я оценяват, а актьорите я играя по навик. С всяка среща желанието гасне – човек се изморява, по-бързо от колкото може да го осмисли.
Нищо няма този благороден смисъл, който му придаваме. Яхти, манекенки, рокли и костюми, Lord&Taylor, комплименти, руси, червени, брюнети, алкохол, секс, ябълки и анабол. Ние един свят–народът съвършено друг! Възползвай се от най-щастливите мигове на живота: те са кратки, уви, тези радостни години на нашите удоволствия!
„Ами ако смисъла на живота е в безсмислието?“

„С целувка те убих, звездице ясна –
и върху теб, целувайки те, гасна!“

Шекспир – Отело

Само в Млечния път звездите са около 400 млрд. Физикът Брайън Кокс и неговият екип успяват да докажат, че елементът Въглерод (C), който изгражда всяко органично съединение има звезден произход. Той произлиза от разпада на звезда преди много милиарди години преди големият взрив. Всичко ние сме деца на звездите, а във вътрешността на Слънцето се топи злато. Защо трябва да се избиваме за злато след като лъчите на Слънцето са златни?! Както Хосе Мария Ердия: „За тебе мислех и тогава/ природата ме караше да плача“

Когато сме се развихрили в своите мечти идва момент, в който алкохолът и опиатът свършват. Лятото отминава, младостта също, отива си година, приятел, купон…Всеки е като капка сълза върху божието око, а ако Бог мигне? Болно е, че сме направили така, че да има само едно измерение – вертикалното. При тези обстоятелства ние не можем да се развиваме в продължение на времето (ден, час, минута, миг), за това и отминава толкова бързо. И така някъде в средата на нашето посещение на този свят, ние забравяме, какви щастливци сме и каква благословия е изказана за нас. Смъртта не е най-голямата загуба в живота, голямата загуба е да си умрял вътре в себе си. Дали чувствата ни са споделени ни изправя пред две възможности- да сме зависими от някой друг или още по-страшното – някой да зависи от нас.

Когато нещо свърши, това, което трябва да направиш е не да настояваш, а да измислиш най-бързия начин да се отървеш и да приключиш тази история с достойнство. Ако пък ти е харесала, направи така, че преди да е свършила да има с какво да я помниш…

~Plamen Trifonov