Дмитрий Шостакович или за нотите над лозунгите

Дмитрий Шостакович е гордост за съветската ера и гордост за всеки руснак. Както не веднъж съм казвал, за да успее човек, в реалния живот са необходими 2 неща: време и възможност. Шостакович и неговите ранни творби много се харесват на известният съветски маршал Михаил Тухачевски, който бил прочут меценат на музиката (произхожда от семейство на дворяни).  Бащата на Шостакович е инженер химик, а майка му талантлива пианистка и учителка по музика. Дмитрий завършва частно училище, малко след това настъпват радикалните промени – Буржоазни и болшевишки революции, но талантливият Шостакович, при все е приет да учи в Петроградксата музикална консерватория в класа по пиано. Работи като пианист в киносалоните и по улиците. През 1923 г. завършва консерваторията в класа на известния преподавател Л. В. Николаев, след това взима магистърска степен по композиция при проф. М. О. Щайнберг. Дипломната му работа става неговата Първа симфония, която донася на автора ѝ световна известност. През 1927 г. получава почетна диплома на Първия Международен конкурс за пианисти „Фредерик Шопен“ във Варшава, на който изпълнява собствено произведение.

Първият балет на Шостакович – „Златен век“ има голям успех, но операта му „Лейди Макбет от Мценска околия“ по повестта на Лесков (1936) се подлага на пълен разгром в официалния съветски печат.

От 1937 година Дмитрий води класа по композиция в Ленинградската консерватория (преди „Петроградска“). През 1939 г. става професор. През първите години наВтората световна война Шостакович остава в блокирания от немците Ленинград (1941-1944) и там започва да работи над 7-мата си симфония. По време на същата блокада, на 29 март 1942 година симфонията се изпълнява в Колонната зала на московския Дом на Съюза. За това произведение композиторът получава Сталинска премия.

по-късно има сложни и трудни отношения със сталинистката бюрокрация. Неговата музика е официално денонсирана и осъждана два пъти, през 1936 и 1948, както и периодично е забранявана. Но той също получава признание и държавни награди, и е служил във Върховния съвет на РСФСР. Въпреки официалните полемики, неговите творби са били популярни и добре приети.

След период повлиян от Прокофиев и Стравински, Шостакович разработва хибриден стил, както личи от неговата опера Лейди Макбет от Мценски окръг (1934). В тази единствена работа са съпоставени голямо разнообразие от тенденции, включителнонео-класически стил (показващ влиянието на Стравински) и пост-романтизъм (следващ Малер). Остри контрасти и елементи на гротеска [1] характеризират голямата част от неговата музика. Оркестрацията на Шостакович е ясна, икономична и добре проектирана.

Оркестралните работи на Шостакович включват 15 симфонии и шест концерта. Неговата музика за камерни ансамбли включва 15 струнни квартета, пиано квинтет и две пиано триа. За пиано той композира две солови сонати, един ранен набор от прелюдии, а по-късно и набор от 24 прелюдии и фуги. Други произведения са две опери, както и значително количество филмова музика.

Цитати от Шостакович:

  • Без творческо търсене няма оригинално изкуство. /Без творческих поисков нет подлинного искусства./
  • Истинската музика може да изразява само хуманни чувства, само напредничави хуманни идеи.
  • Любителите и познавачите на музиката не се раждат такива, а се изграждат. За да заобичаш музиката е нужно преди всичко да я слушаш.
  • Мелодията, това е мисъл, това е движение, това е душата на музикалното произведение.
  • Обичайте и изучавайте великото изкуство на музиката. То ще открие пред вас цял свят на възвишени чувства, страсти, мисли. То ще ви обогати духовно. Благодарение на музиката ще откриете в себе си нови, непознати преди за вас сили. Ще видите живота в нови цветове и тонове.
  • Пучини е написал чудесни опери, но ужасна музика.