00

no winners in this competition..
the prize is the neverending joy of life.

Дали благата са наистина толкова неравно разпределени? Кой е истински богат и кой е беден? Познаваме ли хората? Самите ние познаваме ли се? Кой е достоен да се нарече успял? Кой е толкова успял, че да дава съвети как да живее?- такива въпроси ме вълнуваха оново утро.

Дали човек наистина се познава изцяло?- наскоро се случи така, че заклеймих, че не можем да познаваме друг човек изцяло. Започвам да си мисля, че и с нас самите е така: „Човек и в доброто и злото може много повече, отколкото предполага“~ Зигмунд Фройд. Колкото и да се гледаме в огледалото, самопознанието остава далечна и непостижима цел.

Кога човек осъзнава грешките си?- обикновено когато е успял да прогони всеки, който го е обичал, когато е загубил всичко ценно, което има и най-вече когато осъзнае, че е позволил да остане неразбран. 

Колко лесен би бил животът, ако ние по-добре познавахме себе си! Можем ли да бъдем сигурни, че утре ще мислим тъй, както мислим днес?

„Всичко е суета и гонене на вятъра…“- необходимо е да си припомняме по-често, тази извадка от Еклисиаста (най-мъдрата Библейска книга), необходимо е да си я припомняме преди да започнем да се трудим…или е по-разумно да приемем моята максима: Човек се ражда уморен и жевее, за да си почине!