Болници, затвори и бардаци

1175561_490501234380039_2033834538_n

Истинското образование се получава, точно там където няма учебници и за където няма такива. Животът на „успелите“ хора се характеризира с отвращение от социалните низини и техния колорит, но няма, човек, който да не се е докосвал до тях и да не опитвал, точно от този канален, пристрастяващ аромат на този колорит. С това си позволявам да сваля цензурата и да говоря така, както ми е „по сърце“.

Лудите и непоправимите пияници са последните светци на тази епоха, а човешкият задник е лицето на секса. Хората сме нещо по-лошо от роби на собствените си желания. Ние не сме роби на своите желания, а шибани наркомани и толкова ни се харесва притежанието на вещи, че живеем в илюзия. Няма да преповтарям философията на Артур Шопенхауер и възгледите му, изложени в неговия opys vitas: „Светът като воля и представа“, а само ще принизя тази теория до общочовешкото равнище.

Отдавна обмислям една идея и колкото повече разсъждавам върху нея, тя ми се струва най-правилния изход от грешната действителност. Защо всички не се самоубием в съзнанието си и после да не се преродим? Ами ако всичко е една илюзия–фантазия, толкова реалистична, че не можем да се отърсим от нея до момента, в които съзираме бялата светлина? Атомите са 99,99 % празно пространство, Космосът е празно пространство и то безкрайно, на ясно съм с квантовата физика, но все пак: Ами ако всичко е една измама? За какво ти бяха всички тези празни знания и безполезни факти, за какво ти бяха всички тези числа, пари, жени и прочее–всичко е празно пространство нали, тогава защо?!* Свят на смешковци и то не свят а фантазия, приказка, небивала история…

Ако всичко това е вярно, ако светът съществува по необясним за нас начин, само в нашите глави и съзнание, тогава единствените мъдри хора ще се окажат, тези които са издържали школата на болниците, затворите и бардаците. Ако все още никога не сте си задавали въпроса: Какво прави Густав Флобер, толкова гениален писател?–време е да се запитате, а отговорът е красноречив сам за себе си като субстанция: Флобер е кроткият писател на публичните домове…

Все още не знам каква е втората стъпка към по-добрия свят, но съм сигурен, че първата е: Убийство на личността, която, до вчера беше и сътворяване на едно ново утре!