Кръст за Юди

Винаги най-тържествените ни обещания се превръщат в „неизпълнени“ обещания. Дали защото, когато ги заявяваме сме под емоционалния воал или тържественото обещание има лицемерно естество изначало? Всеки заклева себе си в ценности, които често пъти се оказват непосилни за него, но ние хората продължаваме да се самоубеждаваме, че сме нещо по-възвишено от материално-веществена форма, че сме нещо повече от животните, от природата…и цялата тази лъготия, докато не остареем достатъчно, тогава разбираме, че от самозалъгването няма смисъл. Никой не е толкова добър, за колкото се смята. Всичката тази тържественост е част от голямото фиаско на човешкия живот, но идва време, когато всички биваме разпнати на кръст за Юди и то защото сме предали себе си, не другите…
Plamen Trifonov