Прагматизмът на Уилям Джеймс (философски преглед)

Големите кризи и непредвидените обстоятелства ни показват колко по-големи са жизнените ни сили в сравнение с това, което предполагаме.

Биография:

Уилям Джеймс е роден в заможно и космополитно семейство през 1842 г. в Ню Йорк. Образованието си получава от частни учители и частни училища с променливо качество. Първоначално живеят в Ню Йорк, САЩ, бащата на Уилям Джеймс, непрекъснато се ръководи от своите импресии и подлага цялото си семейство на едно непрекъснато преустановяване на думата „дом“. Когато У. Джеймс е на тринадесет години се измества в Англия, после Франция, връщат се обратно в САЩ за три години. Пак отпътуват за Европа, този път в Швейцария и Германия. Джеймс започва своето академично развитие в Женевската академия, която после се трансформира до Женевски Университет. Там той изучава природни науки, математика, след година, бащата Джеймс повежда семейството обратно към Ню Порт. По принуда на родителите си се отказва от амбицията си да стане актьор и записва медицина в Харварт. Избухва Гражданската война, двама от тримата му братя се записват за доброволци. Уилям не е мобилизиран, както и брат му прочутия романист Хенри Джеймс Възползва се да попътува с научната експедиция на Луис Агасис до Бразилия, но го измъчват едрата шарка и носталгията. След завръщането си от Бразилия заминава за Европа и изучава физиология, философия и новата наука психология (виж Вилхелм Вунд 1879 г.). Връща се в Харвард и се дипломира като хуманен лекар. Депресията, която е вечен спътник в живота му се засилва, поради отсъствието на ясен път за живота си, чувства се недостоен и изпаднал. Започва да преподава физиология в Харвард, след това преминава през философия и накрая открива себе си в психологията. Всъщност Джеймс е първият преподавател в Съединените щати с огромни приноси за програмата по психология в САЩ. Преподава в Харвард 35 години.

ФИЛОСОФИЯ:

Тъй като този философски преглед, може би ще послужи повече за ученици от гимназиалния етап на обучение, първо ще синтезирам на кратко целият труд на Уилям Джеймс в философията и в психологията:

Едно от основните му произведения е „Принципи на психологията“, където ясно може да се проследи развитието на Джеймсовата философия и персонална рефлекция, която ни дава идеи като тези са „струята на мисълта“ и впечатлението на новороденото от новия свят „…като едно голямо, разцъфващо, бръмчащо объркване“ (Джеймс, У.Д. Принципи на психологията I част, 1890. 462 стр.). Това произведение е резултат от щрихи на прагматизъм, феноменология и въздействия на поколения мислители от Европа като  Хусерл, Ръсел, Дж, Дюи, Витгенщайн и т.н. Този както и другите трудове на Джеймс са преди всичко философски и не толкова научни въпреки, че е учил в Харвард и редица медицински университети и академии. Книгата му Some Remarks on Spencer’s Notion of Mind as Correspondence и The Sentiment of Rationality (1879) предсказват бъдещата ориентация към прагматизъм. Макар, че наред с Пърс, Джеймс е основател на прагматизма и прави повече за популяризирането му като алтернатива на абсолютния идеализъм на Хегел, неговата теория не е толкова ясна като тази на Чарлз Сандрърс Пърс. Понякога преувеличва възгледите си до там, че подронва репутацията на прагматизма (например като твърди, че истината и материалната правота са просто онова, което е целесъобразно) и Пърс се дистанцира от позицията му.
За разлика от Пърс, Джеймс особено се старае да намери място на религията в своята система и възприема волунтаристичното гледище в духа на Паскал, Киркегор и Шопенхауер, твърди, че макар да няма рационални основания за вярата, съществува основание за желанието за вяра. Към това добавя своята разновидност на прагматизма, заявявайки, че религията е желателна (и истинна), до колкото в известен смисъл „работи“. Научните теория за У. Джеймс са инструменти, чиято ценност се измерва с ползата от тях.

Неговата позиция може да се характеризира така:

  1. индивидуализъм — личността е центърът на света;
  2. номинализъм — природните закони са повече названия, отколкото реални „неща“;
  3. психологизъм — законите на логиката се подчиняват на психологическите такива; познанието има главно психологически характеристики;
  4. теизъм — Бог съществува като наша подкрепа, като Този, на Когото можем да разчитаме;
  5. плурализъм — няма една истина, има много истини и те зависят от гледната точка; окончателно знание за света не може да има;
  6. мелиоризъм — вселената се развива към по-добро и хората имат главна заслуга в това отношение.

Според Джеймс истинността е свързана с полезността. Той заявява, че „истинно е това, в което е добре да се вярва“. Тези негови думи обаче често биват изопачавани, защото Джеймс няма предвид, че ние имаме право да вярваме във всичко, което е полезно, а само че всяка истина е полезна по някакъв начин. Нашето знание трябва да бъде адекватно на действителността- ако ние вярваме в нещо, което бива опровергано от опита, то нашето вярване следва да бъде коригирано или изоставено. Безспорно е обаче, че Джеймс сближава истината и доброто, разглеждайки ги като координирани категории. Неговата идея е да покаже, че нашето знание има стойност във връзка с осмислянето на света.В едноименното есе Джеймс аргументира тезата си, че в определени ситуации, когато трябва да избираме между две алтернативни теории, които са обосновани в еднаква степен, ние имаме право да изберем едната от тях на не-интелектуална (емоционална, светогледна) основа. Джеймс отива по-нататък и заявява, че вярата може да създава факти, давайки пример с човешките взаимоотношения- когато ние вярваме в приятелските чувства на един човек, можем наистина да ги породим у него. остава неясно до каква степен тезата му може да бъде приложена в науката- имаме ли право сами да вярваме в научни теории, които не се смятат за достатъчно добре доказани? По-късно, поради силната критика срещу тезата за воля за вяра, Джеймс въвежда израза право „на вяра“, за да покаже, че неговият обект на анализ е не самото състояние на вярване, а легитимността му.

Най-сериозният труд на Джеймс в тази област е „Многообразието на религиозния опит“. Сама по себе си книгата представлява сборник от Джеймсовите Гифърдски лекции в областта на естествената теология. Изследвайки различни случаи на религиозен опит, като мистични преживявания, сбъдване на молитви, „духовно прераждане“, Джеймс стига до заключението, че религиозният опит е нещо напълно действително и че той е неотделим от човешкото съществуване. Религиозната вяра действа положително върху човека. Тя не само го утешава, но и го води напред в житейското му поведение, давайки му необходимите ценности и идеали. Тази позиция е силно критикувана от страна и на атеистите, и на вярващите. В първия случай Джеймс изглежда като „поддръжник на вярата“ заради самата вяра, без обективни доказателства в нейна полза, а във втория – че той откъсва вярата от нейния обект и превръща религията в произволна и ирационална дейност. Това е проблем, който така и не намира окончателното си решение. Вероятно Джеймс, също както в епистемологията си, е убеден, че за да има вяра, тя трябва да има и външен, обективен фундамент. Религиозният опит може да послужи като добро доказателство в нейна полза. По-късно обаче Емил Дюркем в своите лекции върху прагматизма пише, че всеки опит е самодостатъчен и че той не доказва, че Бог съществува. Джеймс предлага свое разбиране за Бог, което се отдалечава от християнското – Бог не е абсолютно съвършен, Той е само наш сътрудник в борбата против злото и също така е гарант за вечното съществуване на моралния ред в света. Джеймс допуска наличието на множество богове, но това е теза, която той не изяснява много добре.

Изследванията на психиката, или на английски: Psychical research, са експерименти в областта на паранормалното, осъществени от Британското общество за изследване на психиката и Американското общество за изследване на психиката. Уилям Джеймс е убеден в съществуването на мистичен опит, който показва непонятна за науката връзка между съзнанията. Обяснението, което той дава, е следното: мистичният опит възниква тогава, когато прагът на съзнанието пада и в него започват да нахлуват разнообразни усещания, непознати до този момент. До края на живота си Джеймс се опитва да аргументира тезата, че телепатията, предсказването на бъдещето и други явления са действителни, но въпреки това той е внимателен в своите проучвания и винаги поставя на първо място фактите.

В своята психология Джеймс е функционалист- той поддържа възгледа, че съзнанието се формира във връзка с приспособяването на индивида към средата. Според Джеймс „душата“, „съзнанието“ не са някаква абсолютна същност, така както са виждани от християнството, а имат функционално значение. Друга важна особеност на Джеймсовата психология е неговото разграничаване на възприятие от усещане. Той смята, че всяко усещане бива преработено от съзнанието ни и чак тогава добива вида, в който ние го осъзнаваме. Съзнанието ни обаче е ограничено и по тази причина ние не можем да възприемаме всичко, което е около нас, а само това, което ни интересува.

Психология:

Творчеството на Джеймс има три основни психологически теории :

1. Теория за потока на съзнанието

2. Учение за самосъзнанието и Аз-образа

3. Теория за емоциите и чувствата (Теория на Джеймс-Ланге)

Той създаваи една феноменология– описание на съзнанието в будистки дух. Рисува го като река, като поток от мисли, желания, преживявания, фантазии. Потокът на съзнанието тече в една посока и това, което е протекло, не може да се върне. Съзнанието е транзитивно – тече. Съзнанието е селективно – в даден момент има един център, после има ореол – около центъра кръжат неща, има периферия, граници и задгранични територии от безсъзнателна психика. Съзнанието е субективно – не може да се даде на друг и е рефлексивно, познава себе си. Джеймс описва съзнанието като транзитивно, селективно, субективно и рефлексивно. Той полага основите на учението за Аз-образа, разкрива способността на съзнанието само да познава себе си, показва, че Аз-образът има множествена природа, съзнанието работи с много Аз-ове. Всъщност Джеймс говори за Аз-физическо, Аз-духовно, Аз-социално и Аз-идентично. Реалният Аз-образ е това, което мислим и казваме, че сме. Може да не съвпадне с това, което сме в действителност. Идеалният Аз-образ е това, което искаме да сме. Огледалният Аз-образ също е наш, но е построен от това, което казват другите за нас. Всеки човек има чувствителност към някой от своите Аз-образи.

Джеймс интерпретира емоциите и чувствата в духа на схемата : действието предхожда психичното – тъжно ми е, защото плача; страх ме е, защото бягам. Действието може да засилва емоциите и чувствата. Те са психични реакции, състояния, с които организмът реагира не на самите обекти, а на значенията на обектите за човека.

Действието може да провокира емоции и чувства, но причината е значението на обектите за нас. Тази теория се нарича теория на Джеймс и Ланге. В началото на 20-ти век функционализма се претопява, разтваря се в бихевиоризма.

„Плуралистична Вселена“ (1909)
Джеймс я започва в Офксфорд, като серия от лекции, които озаглавява:“Сегашното състояние на философията“, паралелно с „Плуралистична Вселена“, Джеймс работи и върху „Прагматизъм“, като в тях говори за органическата определеност на философските теории, той се концетрира върху „философската визия“ като казва, че това е истинското във философстването (стр. 13) В „Плуралистична Вселена“, Джеймс подлага на критика идеализма на Ройс и „порочния интелектуализъм“ на Хегел, като в това произведения, ясно се вижда към кои философски теории, Джеймс се е захласвал: Густав Фехнер и Анри Бергсон с неговата философия на интуицията. Уилям Джеймс заявява, че признава и защитава теорията на Фехнер, който също така е физик, че: „цялата вселена в нейните различни времетраения (времена) и дължини на вълните (ЕМВ), изключения и посоки на развитие е винаги „жива“ и този свят е съзнателен за нас“. Джеймс ползва критиката на Анри Бергсон за интелектуализма.