Кандид или Оптимизмът

“Бях в постелята и спях дълбоко, когато бог благоволи да изпрати в нашия прекрасен замък-Тундер-тен-Тронк , българите прерязаха гърлата на моя баща барона и на брат ми и съсякоха майка ми на парчета! Един мастит българин, висок шест стъпки, виждайки как припадам от гледката, се нахвърли и ме изнасили, аз се съпротивлявах, но той брутално ме наръга с ножа, с който закла баща ми и ето белезите по тялото ми и до днес… После един български капитан влезе и като ме видя окървавена, се вбеси и уби бруталния българин върху мен, но ме взе със себе си като военнопленница и след три месеца ми се насити, та ме продаде на един евреин, трафикант на робини за Холандия и Португалия…”
из „Кандид или Оптимизмът”

Този епиграф-откъс е писан от Волтер, през 1759 г., в произведението „Кандид или оптимизмът“, счита се за „диамантът на френския национален ум“, както го определя Балзак. Не мога да отрека гения на Волтер и красотата на неговото слово, но не това е важното, произведението „Кандид или Оптимизмът“ е в списъка със задължителна литература за всеки френски зрелостник, т.е. кой да е французин още млад и зелен знае, че българин е нарицателно за дивак. Българин е мръсна дума и когато някой чужденец не знае, къде е България, повярвайте ми – И по-добре! Българите имаме много общо с Кандид- скитаме се по света и пропиляваме младостта си, богатството си и накрая и живота си, в заблуда от своите идеали. През последните 20 години не си спомням да има българи, които да са емигрирали в Кандахар или в Могадишу. Тези, за които се сещам, са избрали да търсят по-добър живот за себе си и семействата си в страни като Германия, САЩ, Канада, Испания…В тези страни, ако някой извърши престъпление, той е разследван и наказван според извършеното, а не според етническия си произход или цвета на кожата. Иначе, опасявам се ние, българите, щяхме да бъдем подлагани на мъчения сродни със сипване на сол в очите и т.н. Миналата година Милка Дочева от Пловдив закла три деца в германския град Дортмунд. Едното на 4 години, другите – на 10 и на 12. След като ги убила с кухненски нож, лиснала малко нафта върху труповете им и драснала кибрита. Пълна излагация като патриоти и защитници на родината демонстрираха и в Манхайм, когато 40-годишен българин нападна, изнасили и удуши 20-годишна студентка. Емил (който не е циганин, а чист българин, баща на две деца) удушил момичето с нейния собствен шал, за да  вземе мобилния телефон. Преди това този български “юнак” върлувал и из други градове на провинция Баден-Вюртенберг. Пребил и ограбил една жена в Шпайер и още две момичета в Грюнщад. А какво да кажем за 22-годишния Деян Деянов от Русе, който обезглави в супермаркет на остров Тенерифе една баба англичанка? Гърция. 18-годишен българин наръга с кухненски нож 60-годишен грък, а след като го уби, подгони и дъщеря му, която, за да се спаси, скочи през прозореца и се потроши цялата. Това се случи неотдавна в Атина. А младият неблагодарник бе живял 3 месеца в къщата на това семейство.

Чудя се какво ли би написал Волтер за българите сега?

За „Кандид“

Образа на простодушния и наивен Кандид, който е изгонен от фамилното имение, защото се целува с братовчедка си, той е принуден да се скита сам и в изгнание. Вярвам, че вдъхновен от Жюзтин на Маркиз дьо Сад, Франсоа Волтер, създава съдбата на Кандид по такъв начин, че той не получава отплата за добродетелта си, а напротив – среща само неволи.  „Оптимизъм – това е страст да утвърждаваш, че всичко е хубаво, когато в действителност всичко е лошо!“-казва в началото на своето съчинение Волтер, така и Кандид, бива пребит от българите („той вече се бе сдобил с малко кожа и беше в състояние да ходи, когато царят на българите влезе в битка с царя на аварите”), вижда какви ли не ужаси на света, преминава на косъм от инквизицията, едва не бива сварен в казана от диваците ушати, бива измамен от всички, които среща по пътя си след като става ясно, че притежава диаманти, та въпреки всичко това Кандид продължава да вярва в доброто. Заслугата за тази твърдоглавост дължи на учителя Панглос, който го е научил, че този свят е най-добрият от всички възможни, нещата се случват, защото така е предопределено да стане, а най-доброто тепърва предстои. Когато Кандид е в присъп на пълно отчаяние, той си задава смисления въпрос, който всъщност е креациа на основната идея в произведението, а именно:

-Ако тук е най-добрият от всички възможни светове, какви ли ще са другите?

Квинтесенцията на Кандид и Оптимизмът е, че източници на нашите страдания и неволи са идеалите ни, който ние обожаваме. По-нататък в произведението: „Всичко това е наложително, а личните злощастия изграждат общото благо, така че колкото повече са личните злощастия, толкова повече всичко е от добре по-добре“-отговаря му едноокия доктор. През цялото си пътуване Кандид е воден от мотива за любовта, той иска да спечели любовта на Кюнегонд с достойните си постъпки. Волтер директно ни казва да забравим за празните обещания и да вярваме, че животът е тук и сега и трябва да бъде изживян по най-добрия начин. Единствения смисъл е да се хвърлиш със затворени очи в морето от удоволствия. За ужас на църквата един от първите писатели на Просвещението е убеден, че човек може да живее добре и това не е грях.

Наистина емоциата, която трябваше да отразява този експресионистичен пост, започва от този момент нататък, Волтер е философът, за когото обожавам да говоря и пиша, защото в целия си живот, той намеква, че е само човек и както всички и философите са суетни и грешни. Какво се случва с Кандид и успява ли в крайна сметка да постигне лелеяната си мечта да се събере с Кюнегонд?–Уви, реалността се оказва жестока и след като преживява какво ли не, обикаля половината свят и загубва безразсъдно цялото си богатство, Кандид се събира с Кюнегонд, която вече е ужасно погрозняла и е развила зъл нрав. Но благородния препатил мъж няма как да й откаже. В края на книгата героите се събират в една малка къща в Цариград, където преживяват от плодовете на собствения си труд, обработвайки неголяма градина.