Ранобудни ли сте, къснозаспиващи ли сте, не ви знам, но само с hash tag #оставка не става!

„Майките раждат ни, клекнали над отворения гроб…“*

Днес- три Българии на един тротоар, но никой не се сеща да попита себе си: #кой ни раздели?-този въпрос е резонен. Големият грях на българския народ е, че не е единен, още от времето на Кубрат, все е разделен. Разделя ни факта, че във всеки българин дреме по една свиня, която има нужда от вода, храна и голям телевизор, разделя ни поколението, чието девиз е: „Той нашият живот е свършил, поне за вас, младите, да има“, разделя ни сиромашкият практицизъм. Децата, сме още по-лошо от прасета. Ние сме тия дето като България ни стане тясна, тръгваме по света- голи и боси, като апатриди, без история и с единствената идея- Отиваме някъде си, за да живеем по-добре.
-„По-добре“, не оправдава грехопадението пред родината, „по-добре“ не оправдава свинското. И какво е по-добре?- iPhone, iPad, BMW, Jack Dаniels, работа и 1 седмица отпуска??? -Алоооо, какво седи на върха на пирамидата на Маслоу- Самоизявата, към нея трябва да гледаме, не към манжата. Тези проблеми не се решават с оставка- да тези, който са се юрнали да оправят държава, ранобудни ли са, къснозаспиващи ли са, не ги знам, но те не съзнават, че този проблем е различен от hash tag #оставка. Моралната революция не се прави за ден, два или за година, две, изобщо морална революция от мащабите, който е необходима в България, до сега не е позната на човечеството, това е като да трансформираш Ад-а в Едемската градина…

Всеки сам е виновен за това, което показва неговия телевизор, но съгласен съм- не може съдбата на родителите ни да е да ни гледат по skype… В тая България няма въздух, от който да си поемеш дъх, макар видимо светът да е пълен с въздух. Колкото повече живея и раста, стигам до заключението, че българският народ е извършил голям грях, за да агонизира така сега, буквално да се задушава от собствената си смрад.  Не е само до пари, тъпото е, че не е и дори до комунисти, гербери и т.н., все повече ще са тия, дето ще се запалят, а тия дето ще ронят сълзи ще са на всеки метър. Ние постигаме все по-ниска точка, искам да попитам въпрос, в стил на Стивън Кинг- Колко ниско е крайната ни точка, преди да се закопаем?

По-добре погазени мечти, наместо подхранвани илюзии- това е единственото, което можем да променим. Казват, че наивността поражда надеждата, моята надежда за този народ, отдавна се помина, но вече и наивността ми започва да погива. „Трябва духовна революция“ се крещи, но няма кой да я направи. Докато хората говорят за Арабската и Пражката пролет, българите се борим за своята есен и то разделени. „Не познавам народ, който да е преуспял разделен!“- Н.В. Симеон II. В тази страна всичко се предава по полов път- а това „всичко“ се свежда до пари и болести.

България е такава, каквато са българите- една държава на проститутки- политически и всякакви други. Българският народ проституира всеки ден, в името на това да подсигури жизнен минимум. Проституция е това, че толкова години си затваряше очите пред безочливите кражби и престъпления, проституция е това, че дава интелекта си, под формата на способни младежи, на други страни, за да подсигури тенджерата с манджата. Липсват ни национални цели и интереси, които да защитаваме, когато няма такива се стига до разцепление. Последната фаза от собствената смърт на един народ е когато протестира, а никой не го чува! Тогава, когато полицията се обърне срещу своите, когато учителят ти каже: „Като не ти харесва, емигрирай!“, да, да тежко е да си свиня и да няма кой да ти забърка…

Митингите в подкрепа на което и да е правителство са също толкова абсурдни, колкото и уличните бунтове срещу законно сформирано такова, без то да е оставено да работи и един ден в нормална обстановка… Такива обществени прояви са характерни само за държави, в които нещо не е точно така, както трябва да е – Русия, Турция, арабските бандокрации… Совите не са това което са.

Ранобудни ли сте, къснозаспиващи ли сте, не ви знам, но само с hash tag #оставка не става! Остава ви само да вярвате в илюзии, но това е и смисъла на илюзиите- да вярваш в една невъзможна ухрония и накрая да се покаеш пред себе си. За тая държава и такъв народ, надежда няма- всичко е гонене на ветровете…

POST SCRIPTUM: Съжалявам, ако съм твърде песимистичен и убивам енергията, но така виждам нещата, проблема на свинете не се решава от студенти, всъщност един такъв проблем изобщо не се решава и не може да стане човешки, по никой начин!

*това е крилата фраза от пиесата-„В очакване на Годо“ на гениалния Самюъл Бекет.

Plamen Trifonov © 2013