Питър Пан

Случи ми се, само преди ден да прочета биографията на Джеймс Матю Бари, по-известен на широката общественост като авторът на „Питър Пан“. Трябва да призная, че много обичам да чета биографии, но повечи си падам по житейските пътища на ексцентрични личности и когато започнах биографията на Джеймс Матю Бари, бях настроен, че ще чета нещо монотонно и плоско. Противно! След като приключих си обясних много неща, които при четенето на Питър Пан са ми убегнали, обясних си много неща, за моето лично детство.

Джеймс Матю Бари е имал брат, който е починал много млад. Това потопило семейството на шотландския писател в дълбока скръб. Дълго след кончината на брат си, той копнее да се върне във времето, когато всички са били щастливи и брат му е бил жив- детството. Така се заражда и идеята за Питър Пан, за една приказна феерия като апология на вечното детство. Бари измисля тази история, в която се преплитат фантазия и приключения за децата на свои близки приятели. Моментът, от биографията на Бари, който ме потресе бяха предсмъртните му думи, които е изрекъл на 19 юни 1937 г.: „Не мога да заспя. Помогнете ми!“

Прочетох тези думи няколко пъти, за да се уверя за истинността на техния смисъл. Правилно ги бях разбрал и тогава беше един от моментите, за които в бъдеще ще си спомням с усещане за магическа реалност- те са кратки, ах тези моменти на опование във всемира.

Грешно е да се мисли, че повратните моменти в живота на хората са драматични- поемаш последен дъх, чакаш, заспиваш и вече те няма. Сънят е връзка с друг свят, само в съня си, човек може да живее не за мечтите си, а мечтите му да са неговият живот. Безвремие, една година, а всъщност само част от действителността- подарък е това, а който го загуби е истински нещастник. Друга жалка пропаганда, създадена от сценаристи, журналисти и бездарни писатели, които само искат да продават творчеството си е, че оставя нещо, с което другите го помнят, а в действителност, това което ни казва Джеймс Матю Бари в своето творчество е, че никой не може да бъде забравен.