СМАРТ или СМЪРТ

Всяко разочарование е предшествано от изумление…

Реших да започна нещо…, но все още е толкова крехко, че дори представянето на неговата същност би го разрушило. Гръцката митология ми е страст от най-ранна детска възраст, приемам я като по-достоверно начало за света, отколкото теорията за Големия взрив и то не за друго, а защото разказва как и доброто и злото са вървели “ръка за ръка“ от самото начало. Сега, когато не мога да разкрия битието на това, което все още не съм започнал, но знам, че ще завърша отново се пресягам към Голямата книга, съставена от Николай Кун– Да, но не! Този път не се пресягам да взема хартиеното издание, което е само на няколко метра от мен, просто отварям нов раздел на браузъра и просто пиша: Мита за Белерофон* и легендата за Пегас. Не за друго. По-лесно е! Идва ми свойски, без да се замислям, просто като действие на соматичната нервна система- нещо като дишането. Времената са такива, че използването на компютър е нещото с най-високо витална стойност, държим мишки по 8-9 часа на ден, а след като се приберем пред огромния 52″ Смарт телевизор, пускаме Facebook, Twitter, Youtube приложенията на фонов режим и се правим, че гледаме Discovery Channel, докато си чатя с някоя руса метреса (не е максимално точната дума, но другата звучи много грозно). Нека оставим тази съвременна митологема на ежедневния бит и да се пренесем на следващата.

Две млади рибки плували заедно и срещнали по-стара риба, плуваща в обратната посока, която им кимнала и казала: „Добро утро, момчета. Как е водата?” И двете млади рибки поплували малко и тогава се спогледали и едната казала: „Какво по дяволите е вода?”- Разказвам, тази небивала притча, само защото вече е стандартно изискване при речите за дипломиране, но не само при тях. Вчера (26.01.2014) присъствах на най-голямото политическо събитие за първите 6 месеца от годината, бях на един конгрес. Даниела Колева, започна изказването си в качество на евромайка така: Не съм дошла да говоря като бивш дипломат в посолството ни в Рим, нито като тв водещ, а съм дошла да говоря, като майка и сега ще ви разкажа една история… И така следва някаква сърцераздирателна история, най-вероятно изкуствено скалъпена само заради речта пред “България без цензура“, която трябваше да създаде чувство на иносказателност у нас- Малкият Жорко, който имал само глава и труп, никакви крайници на въпроса, зададен от Колева: “Какво да ти подаря за Коледа“, той отговорил „Прегърни ме!“. Вярно е, че Дани Колева е шармантна блонди русалка, обаче без опашка, но все пак ми се струва, малко преувеличено, при толкова скъпи вещи, малкият Жорко да иска някаква си прегръдка от 40 годишна дама с голямо самочувствие. Стоейки на първия ред, сред важни гости, като председатели на политически формации, бивши министри и т.н. започнах да се смея. Историята се оказва една от по-добрите, по-малко глупави конвенции в жанра, но ако се притеснявате, че се каня да ви се представя като мъдрата, по-стара риба, която обяснява какво е водата на вас, по-младите рибки, моля, недейте. Не съм мъдрата стара риба. Смисълът от историята с рибите е само, че най-очевидните и важни реалности често са най-трудни за виждане и обсъждане.

Защо казах, че искам да започна нещо- отдавна „пиша“ емоционалния си дневник, както и всеки друг човек на тази земя, но има едно нещо интересно в тази технотронна криза на модерността, в която сме изпаднали. Всички мислим, че сме станали жертва на материализма, на всичко, що има атоми и кварки в себе си. Нека се замислим, малко облака вече ни следва навсякъде и задоволя всякакви наши искания, относно информация, забавление, образование, дори чувства като любов. Това не е материален свят, а напротив- крайно идеален и това е опасно. Забравяме, за онова дето е било и сега се руши. Забравяме за изкуството вярно е, че в древен Рим имаше надпис Ars Longa:Vita Brevis.
Мисля си: Земята ни е толкова красива, а ние я грозим с цялата си злоба и глупост. Много бързо, дори и падналите ангели забравят, че и зад най-мрачните облаци се крие слънце- по-лесно е да бъдеш убит от злото, по-лесно е дори да убиеш злото, отколкото да живееш с него, а митовете ни учат точно на това, че винаги има една Горгона, от която се ражда един Пегас, винаги ще има една Химера и един Белерофон, който да се бори с нея…

Това е една съвсем малка, но съдържаща космополитни мотиви историийка, която няма начало и докато дишам, няма да има и край. Очаквайте продължението за техно-кризата в следващата публикация

*Белерофон е древногръцки герой с почти божествена същност, отличаващ се не с друго, а именно доброто и висока нравственост. Използвам belerofon като псевдоним, почти навсякъде, защото това е любимият митологичен образ.