Свободата, Санчо…

Инициативата за „Европейско дърво на годината“ ме накара да помисля над много неща за нашето ежедневие и държава. Докато едно дърво расте, старее, докато се сменят сезоните и листата на същото това дърво избуяват и опадват, какво става с нас, какво става с държавата:
ДЪРЖАВАТА ГНИЕ, а народа, народа????
Изминаха 141 години, от както нашият Христос не възкръсна, заради човешката злоба и предателство, а след крилатото „народе“, не трябва да има четири въпросителни, а четири бесилки. Какво видяха дърветата, посети на това проклето място- цветни революции, цветни бременности, диктатори, сълзи, трупове, огън, надежда, лозунги, театър, човешка мръсотия…какво? Всекидневно дърветата, виждат един клетници, които са неспособни да мислят и чиято клетост се изразява в тяхната борба за остатъците на нещо, което никога не са имали- СВОБОДА! А борбата за остатъците е онази тъжна гледка, от която само гарваните са способни да не извърнат очи.

“Свободата Санчо, е едно от най ценните блага, с които Бог дарява хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека. Казвам ти го, Санчо, защото ти видя пиршествата и изобилието, на които се радвахме в замъка, който преди малко напуснахме. Е добре, сред онези вкусни ястия и ледени напитки на мене ми се струваше, че се измъчвам от глад, защото не им се наслаждавах свободно, както бих им се наслаждавал, ако те бяха мои. Задълженията да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен. …Помни Санчо – ако избереш пътя на добродетелта и се стремиш да вършиш само добродетелни неща, няма защо да завиждаш на тези, чиито прадеди са били князе и сеньори, защото кръвта се наследява а добродетелта се придобива и струва сама по себе си много повече от кръвта.”

/ Мигел де Сервантес, “Дон Кихот”/