Трудът е грях, но мързелът не краси човека!

Племенна група  в Амазония – каяло – отскоро имат дума за „пари” – пи-о-каприн, което в превод означава „тъжни листа”.  Индианците в  България пък отскоро имат израза „чекни се да те лайкна” – историята на загубената невинност е преди всичко анален секс срещу тъжни листа…

Казват, че България е една държава, но така казахме и за Украйна преди няколко дни, а вижте какво стана…Изводът е от това е, че има случаи когато е по-добре да замълчим или да тихично да измъмрим: „Всяко нещо с времето си“. Така е, всяко нещо си има своето време и място в тетрамерния диапозон на нашия електро-вибрационен свят, подправен с малко дух от бутилката.

Та да минем от абстрактният преамбюл към аморфната същина: Днес ми се наложи да изтрия 137 ГБ информация, създавана в продължение 8 години от знайни и незнайни герои на нашето и чуждото време. С няколко клика и трудът на тези знайни и незнайни трудоваци е заличена 4ever. Това е доказателство не само, че всяко нещо има своето време, но и за степента на патетичност и дематериализираност на нашият активен живот.

Всеки ден, прекарваме 8 часа в сграда- затворени не на сила, а по свое желание и от привидна липса на избор, работейки за осъществяването на чужди цели, планове, мечти и заличаване на комплекси, а накрая трудът потъва в 21-вия кръг на неизвестното само с няколко клика.

По-късно: прибираме се вкъщи- изнемощели и стресирани, сядаме на компютъра да „поразцъкаме“ из живота на другите, тайнично завиждайки им и самоубеждавайки се, че техният живот е по-инетересен и в скоро време, рутината в ежедневието ни ще бъде само спомен, а компютърът ще бъде оставен да бъде покрит с дебел слой прах, а времето, което той консумира ще бъде запълнено от четенето на книги с приятно и поучително съдържание.

Още по-късно: В най-добрия и прекрасен случай можем да си позволим да изречем: „Изпихме и водката, и нощта до дъно.“, последван от кратко тюхкане, колко късно е станало и утре ще закъснеем за работа.

Сутринта: -Леле закъснях…

Мисля, че ще е твърде неподходящо и също толкова излишно да вметна: „И така ден, след ден…“ Не съм сигурен, колко от хората успяват да припознаят себе си в „ние“-формата на тази алегория на съвременния хуманоид, но съм сигурен, че на паметника на същия този съвременен трудовак, ще бъде изписано: „Трудът е грях, но мързелът не краси човека!“