Ако имах втори шанс бих питал: Защо?

1377970_497983716965124_1414737446_nЧовек бива извиван, превиван и променян от онези неща, които са невидими за очите, точно както вятърът извива с лекота дърво, което не може да бъде разклатено дори от 100 мъже. В реалността хората обичат да търсят неща, които трудно се намират, това им се струва увлекателно, дори бих казал романтично. А има хора, все още не са се научили да мислят: „За какво е тая реалност?“

Зад всеки човек, стои по едно нещо, което дори той сам не познава, но в някои моменти, то го управлява. Думите на един бедуин бяха: „Понякога в пустинята се чуват гласове, но никой не знае откъде са.“, същото е и с това нещо.

Има нещо, относно самият теб. Първо отричаш, че това нещо съществува, а когато се пребориш с вътрешното си противоречие, вече е твърде късно, за да направиш каквото и да било. Това е единствената причина, поради която отваряш очи сутрин- Искаш хората да знаят колко добър и способен си всъщност, искаш да знаят, че си привлекателен, даровит и необикновен. Хората те аплодират. Мислиш, че си специален, хората мислят, че си специален- всички са победители- нима това е възможно? Ставаш зависим като мен- да те потупат по рамото и да забележат златният часовник. Така всички вземаме дневната доза социално внимание и продължаваме нагоре, без да мислим- живея, за себе си или за моето социално аз, за моят facebook профил или за яките снимки в instagram. Всички грешат!  Концерт на филхармонията- Група маймуни в костюми пляскат и се молят за одобрението на всички около тях. Иначе добре облечени, с прически, но като куршуми, но безрезултатно минават мислите им: „Защо е важно, какво ще кажат другите? Ключово понятие е „безрезултатно“, това са мисли лишени от „осмисляне“, те идват при нас като вятъра- усещаме ги, но нищо повече- минават и заминават. Не е случаен афоризма- „Всичко е суета и гонене на ветровете!“ Още няколко истини:

  • Кален поток е човекът и трябва да си море, за да общуваш с него. (Вдъхновението за тази мисъл идва от Bach, което на немски, означава поток, Бетовен казва за Йохан Себастиан Бах: „Не поток, а море“;
  • Безвремие властва във всемира. Може да се назове космическо преживяване на празнотата;
  • Погребете ме с ръцете над земята, за да видите, че нищо няма да отнеса от тоя свят. Тогава, защо се нахвърляте като лъвове върху мен?! Сега вече разбираш, за какво нещо говоря, то наистина има контрол над теб във всеки един момент;
  • Съзнанието, лишено от телесните усещания, като последен свой предмет установява механизма на мисленето.

Всички тези мисли са опасни странични ефекти на едно пристрастяване. А когато, някой има да ви казва нещо и мълчи- мълчанието му е оглушително. Аз имам такава тайна, опитвам се да я кажа, запазвайки мълчанието си, но не се получава, за това всичко тук е толкова объркано. Пак проклетото пристрастяване, от думите: „ти си…“, а истината е, че никой клетник на тая земя не може да каже: „Аз съм…“, съществува само „Аз СМЕ“, защото човекът е контекстово понятие, той не е субстанция, която започва от себе си и свърша пак там. Всеки носи по малко от историята.

Пристрастяването! Брате мой ти си… Ако знаехме за това пристрастяване, нямаше да го правим. Някой крие това пристрастяване от нас и ако човек имаше втори шанс би попитал… Защо?

Plamen Trifonov- лутайки се в безвремието на всемира…

P.S. Препоръчвам книгата: „Човекът, който измерваше времето“ на Мич Албом