Черните огради на властта

Историята се повтаря в тясна спирала, а пламъкът за промяна, горящ в душата започва да гасне в изплаканите ни сълзи… 

От няколко дни черните огради пред Народното събрание ги няма, всички протестиращи са щастливи, аз обаче съм против тяхното демонтиране и съвсем скоро ще ни трябват пак.

 

Защо?

През изминалата една година тези огради се превърнаха в символ на трагедията на българския народ – избираме народни представители, които представляват само своите лични интереси, докато държавата гние. Всичко свързано с тези огради започна от примитивният мотив за липсата- хората излязоха на улицата, след години мълчание. Тогава правителството не се вслуша в народния иск, това правителство падна, разпуснаха народното събрание, избраха временен служебен кабинет, после ново правителство и пак протести, продължителни протести с предизвестена съдба. Имаше една особеност, хората които седмици наред протестираха пред оградите, не бяха там за една обикновена оставка, а се обявиха с високоморални искания – „Тотална промяна на модела на управление. Прекъсване на линията политика-корпорации-медии. Лустрация“ И защо изобщо махнаха оградите пред НС… да не би да се промени нещо в „системата“?

Една от поредицата подписки за референдуми, късане на връзки, сваляне на правителства и повече, които единствено целяха да съберат достатъчно подписи и ЕГН-та, за регистрацията на партиите за изборите.

Една от поредицата подписки за референдуми, късане на връзки, сваляне на правителства и повече, които единствено целяха да съберат достатъчно подписи и ЕГН-та, за регистрацията на партиите за изборите.

 

Както казах- „продължителни протести с предизвестена съдба“ – Мнозина от изявените прокламатори на „новия морал“ и „чистата политика“ бяха съблазнени по-лесно и от девственици- с позиции на съветници към президентската институция, а сега дори някои са на работни позиции – служебни министри. Други, мотивирани от лично неудовлетворение, че техните формации (Реформаторският блок) не са в 42-рото Народно събрание, логично „работеха“ за сваляне на кабинета „Орешарски“. Имаше и такива, които вярваха (и продължават), че най-голямата политическа сила трябва да управлява, независимо че демокрацията има други правила. Горко точно на тези слепци, които заблудени от един елементарен начин на политическо говорене се радваха на полицейска действителност, състояща се от непрекъснати безсъдържателни наказателни акции, наподобяващите времето на секуритате и НКВД и всички тези действия разпоредени от министър със срамно минало.

10404068_10150574117504945_2426766535316732407_n

Не е изненада, че наричащите себе си „активно малцинство“ дори стигнаха до върховния момент за „сближаване“ между РБ и ГЕРБ. Между другото и двете формации са с традиционни представители на политическото статукво; с лица, участвали в различни многопартийни и дори дискредитирани управления.

В продължение на година протестиращите задаваха въпроса “Кой?”, но и досега упорито се правят, че името на Росен Плевнелиев не фигурира в отговора. През юни 2013 г. президентът подписа изменения в Закона за ДАНС, създадени специално за Пеевски, така че последният да може да оглави службата. Без тях Народното събрание нямаше как да избере депутата от ДПС. Въпреки че беше част от заговора между БСП и ДПС по казуса “Пеевски”, Плевнелиев бе позициониран от Борисов и протестиращите като опозиция на тогавашното управление и един от политическите лидери на борбата с това назначение. Това беше първата сериозна подмяна, която протестиращите направиха в услуга на ГЕРБ. Няма да се спирам на всички останали, а ще коментирам днешния триумф на подмяната, в който протестиращите за пореден път играят ролята на параван на задкулисието.

Изборът на проф. Г. Близнашки за служебен премиер е показателен- той е на този пост, защото окупира една аудитория и в последствие аулата на СУ, заедно с още няколко студенти и в продължение на месец пречеше на академичната дейност на своите колеги. „Протестът е на власт“, заяви Близнашки в деня, когато прие мандата от доц. Пламен Орешарски. Това само по себе си показва, че протестите се ползват като поредната маска за олигархията и старите мутри в политиката. Същият протестът и окупация на СУ, които бяха отразявани от медиите като българският „Париж `68-а“, очевидно това бяха предплатени публикации от опозицията.  Професорът по конституционно право счита за едно от големите си достижения в живота създаването на конституцията от 1991 г., като дори се определя като неин баща- това го прави „мръсен комунист“ за протестиращите (ако бяха малко по-умни и неплатени), тъй като не е имало десен политик, а и протестиращ, който да не изрази мнението си, че именно настоящата конституция е факторът за всички злини. Нека не забравяме и миналото на проф. Близнашки, преминало на ул. Позитано 20, то съвсем не е постно, именно той беше номиниран от БСП за кандидат-президент и неговото кариеристично съзнание с неприкрита радост прие тази номинация. Освен в злополучната окупация, която завърши безславно, проф. Близнашки се включи в още една герберска акция, около която медиите вдигнаха шум, но от която също нищо не излезе – подписка за свикването на референдум за промени в изборното законодателство. Съвместна халтура на протестиращите и президента Плевнелиев. Професорът бе фронтмен и на това мероприятие и даже се снима с Борисов и папките със събраните подписи (по-голямата част фалшиви и осигурени от структурите на ГЕРБ). Едно от първите действия на кабинета Близнашки беше да назначи съдия Красимира Медарова (от квотата на ГЕРБ) за председател на ЦИК, след като тя беше отстранена от зам. председателя на НС- Мая Манолова. И за пореден път изборите ще са фалшифицирани, а на 5-ти октомври Борисов и Доган победоносно ще си пият шампанското на една маса. Ако някой ме убеди, че това е прогресивно, ще го почерпя.
Разбира се, не само Георги Близнашки е антагонист, откъдето и да започне човек да изучава биографията на кабинета му среща само поквара и хора, които виждат в правителството възможност да украсят СV-то си.

Пиша всичко в това, защото съм изумен от факта, че българските институции се превърнаха в трамплин за осъществяване на лични амбиции и интелигентните хора приемат да бъдат политически марионетки с обещанията за едно по-различно, по-истинско управление. Всичко това, докато българският народ гасне в изплаканите си сълзи…

 

снимка: пламен трифонов